Задаваме грешния въпрос за Харис и Рейс

Вследствие на поддръжката на Камала Харис от Джо Байдън, огромно внимание се концентрира върху това дали Америка е подготвена за Черна жена президент. Неспоменатият е въпрос със същата трудност: Защо Харис е Блек? Чуйте ме.

Както тя гордо описа, вицепрезидентът е артикул на междурасов, междукултурен брак сред майка, емигрирала от Индия, и татко, емигрирал от Ямайка. Така че във връзка с нейния генезис, тя е толкоз южноазиатска, колкото и черна. По необятно публикувана традиция обаче хората я назовават ​​не най-вече претендент за президент от Южна Азия, нито даже претендент от смесена раса, а по-скоро черен претендент.

Не е просто Харис. Барак Обама, с един черен и един бял родител, се назовава Черен. Представете си какъв брой необичайно би било, в случай че някой го назова бял. Представете си какъв брой необичайно би било, в случай че се назова бял. Харис постоянно загатва южноазиатската половина от нейното завещание, само че в обичайния американски дискурс е несвоевременно да я категоризираме просто като южноазиатска - като Азиз Ансари или Минди Калинг - и да го оставим там. И въпреки всичко да я назовем просто Черна, като тип стенограма, се усеща вярно. Чернотата се третира като потъмняване, по този начин да се каже, каквато и друга раса да е намесена. Повечето хора по дифолт употребяват тази позиция — в това число и аз.

Този метод опонира освен на логиката, само че и на себе си. За разлика от вековното „ предписание за една капка “, което сегрегационистите са употребявали, с цел да опишат незаличимото леке ​​от предците на по този начин наречената черна кръв, просветените хора би трябвало да имат вяра, че расата е чисто обществена структура, без биологична основа. Ако е по този начин, тогава за какво съществуването на някои черни прародители те прави черен, без значение от останалата част от родословното дърво?

Едно несъгласие, което слушам, е, че да се съпротивляваш да се наричаш Черен, или възприятието за нужда да модифицирате чернотата си с някои други расови атрибути, може да сътвори усещането, че се срамувате от това кой сте.

Мисля, че хората вършат това съмнение прекомерно бързо, само че като се има поради по какъв начин черните хора са били очерняни през цялата американска история, догатката надали идва от нищото - и аз самичък съм се убедил, измежду хора, които познавам, че за жалост от време на време е вярно.

Друго несъгласие, което слушам, е, че колкото и тъмнокожи хора да виждат себе си, светът ще ги одобри като черни. Тяхната комплицирана генеалогия няма да ги защищити от въздействието на предубеждения, дискриминация и даже вероятно полицейско принуждение. И в случай че е по този начин, по-добре е да се научат да бъдат реалисти във връзка с това - като се стартира от расовата категория, която употребяват, с цел да се разпознават.

Намирам тази угриженост за откровена, само че неубедителна. От една страна, би трябвало ли да оставим неспособността на другите хора да ни видят ясни да бъде основата на нашата еднаквост? Това би им разрешило да завоюват. Може да сте изцяло наясно с риска от полицейско принуждение и все пак да се съпротивлявате на система от вярвания, съгласно която Черната кръв дефинира кой сте.

И също така, както постоянно се случва, въпрос на степен е. Майката на децата ми е бяла. Едно дете е към моя сянка; другото е това, което се наричаше мощно жълто. В техния живот в Ню Йорк белите деца са малцинство. Толкова доста от децата, които познават, са като тях в нюанси на кафявото, хибриди от разнообразни типове, че децата ми имат малко проблеми да схванат за какво от време на време запитвам „ какъв “ е някой от техните другари. Въпреки разликите си, всички гледат Stranger Things; девойките, както и да наподобяват, всички харесват Сабрина Карпентър.

Знам, че не всички деца живеят в подтекст, в който расовите разлики могат да бъдат толкоз елементарно подценени. Но всички признаци демонстрират, че децата ми порастват в свят, който е доста друг от този, в който израснах аз. Преживях доста мимолетни случаи на расизъм, даже като възпитаник в първокласни частни учебни заведения. Но към този момент е минал половин век. Преживявания от типа, който Харис описа, с бели деца от предградията, чиито родители им споделиха да не си играят с нея, тъй като е черна, до момента бяха непознати на моите девойки.

Ако някой ден решат да не се дефинират като черни, това няма да е тъй като се срамят или в някакво отказване. Това ще бъде, тъй като светът се е трансформирал и ние би трябвало да сме признателни за това.

Американският дискурс, за благополучие, става все по-податлив на концепцията, че човек, който е на половина Черното може да бъде две неща, а освен едно. Измина известно време, откогато хората започнаха да приказват за себе си като за двурасови, термин, който се употребява с доста повече горделивост, в сравнение с неговият предходник, „ разбъркан “, беше употребен. Но Камала Харис към момента ще бъде описвана като Черна. Говоренето ще бъде за това, че има късмет да бъде вторият черен президент, когато първият в действителност беше на половина черен като нея.

Най-важното е, че Харис, Обама и други хора със смесено расово завещание към този момент могат да стигнат до такава степен, докъдето стигнаха. Що се отнася до навика ни да възприемаме Черното като основополагащо – сходно на Стром Търмънд – той ще бъде все по-абсурден, защото расите се смесват още повече през идващите генерации. На този бит историята ще ни гледа с неразбиране.